Цер

Quercus cerris Carl Linnaeus

Клас
Magnoliopsida
Разред
Fagales
Семейство
Fagaceae
Синоним
Cerris australis
Тип листа
прост
Форма на листата
пересто начленена
Характерни образувания
жълъд (орех)
Хабитус
голямо дърво

Идентификация

Високо до 35 m дърво с широка и мощна корона – представител на дъбовете, но с някои отличителни характеристики. Кората е сива, напукана, а в пукнатините се вижда червената дървесина, което е характерен белег. Листата са дебели, а жълъдите имат характерни шиловидни 3 в основата.

Разпространение

Видът е разпространен в южните части на Европа, както и в България, а също и в някои части на Азия – Турция, Кавказ, достига и Сирия.

Биология и екология

Вирее на надморска височина до 1200 m. Топлолюбив и светлолюбив вид е, но не е взискателен към почвените условия. Въпреки това, подобно на всеки дъб предпочита дълбоки и богати почви. Издържа засушавания и е значително по-бързорастящ от останалите наши видове дъб.

Референтни стойности

Използват се при оценката на измерванията с Arbotom и Resistograph.

Arbotom — здрава дървесина
1272
Arbotom — увредена дървесина
735.6
Resistograph — здрава дървесина
494.6
Resistograph — увредена дървесина
336.7

В определителя