Източен чинар

Идентификация

Често дървото придобива огромни размери – много дебел ствол и мощна широка корона, като скелетните клони започват ниско и стават много дебели. Характерна за чинарите е сиво-зелената кора, която опадва специфично на големи 3 и придобива интересна окраска. Листата са големи и дланевидно наделени. Тези на източния чинар са много дълбоко нарязани и дяловете са назъбени, за разлика от тези на западния, а орехчетата, които образува са над 3 на дръжка.

Разпространение

Разпространен е в югоизточните части на Европа и също в Югозападна Азия. В България – южните райони на страната, долината на Струма, Източни Родопи.

Биология и екология

Видът е топлолюбив. В страната естествено се среща в южните райони – по долината на река Струма на сравнително ниска надморска височина – до 600 m. Предпочита влажни почви, но вирее и на сухи успешно.