Бяла мура

Идентификация

Иглолистно дърво, което достига до около 35-40 m на височина. Клоните започват по-ниско по стъблото в сравнение с черния и белия бор. В младите години кората е гладка, а по-късно се напуква. Има дълги деликатни и еластични иглици, които са по пет в снопче. Зрялата шишарка е характерна с издължената си форма, различаваща я от другите местни борове.

Разпространение

Разпространена е в по-високите части на планините – от около 1400 m до билата им. Ендемит е на Балканите. В България се среща в по-високите планини, а най-северното находище на този вид е в Стара планина. Вирее добре в паркове и градини, но не се разпространява бързо. Резерват „Царичина“ е създаден с цел за опазване на този вид.

Биология и екология

Дървото се среща на висока надморска височина. Покълва бавно и трудно се справя с конкуренцията. Често младите покълнали растения биват унищожавани от горски животни. Светлолюбив и студоустойчив вид. Често се среща в гори, заедно с други видове и достига до горната граница на горския пояс в планините заедно с клека.