Склеродериев рак по иглолистните видове

Симптоми

Първите признаци при заболяване се наблюдават през пролетта. Фитопатогенната гъба прониква в иглиците, връхните пъпки на летораслите и поразява камбиалната тъкан. Основата на поразените иглици покафенява и тази промяна на цвета постепенно ги обхваща изцяло. Постепенно патологичния процес се разпро- странява и по връхните пъпки и камбия на стъблото и клоните. При по-силно развитие на патологичния процес е възможно напълно да изсъхнат цели, най-често млади борови дървета. За растенията с по-голям диаметър е характерно развитието на некротични зони, които могат да обхванат в една или друга степен стъблото и клоните. По загиналите части на засегнати от болестта дървета могат да се видят плодните тела на гъбата, които са с размерите на главички на карфици.

Причинител

В Швеция Lagerberg (1913) установил, че Brunchorstia destruens е причина за съхненето на върха на смърча (Picea exelsa Link) и свързал конидиалния стадий с аскомицетна (торбеста) гъба, която намерил върху болните клони на засегнатите от епифитотиита дървета. Таксономични съображения наложили по- късно фитопатогена да бъде наречен с латинско име Scleroderris lagerbergii Grem- men. Schlaepfer-Bernhard (1968) променя името в Ascocalyx abietina (Lagerb.) Schlaepfer и през следващите години било предложено паразитът да се нарича Gremmeniella abietina (Lagerb.) Morelet. Изхождайки от факта, че дискусионния период за името за фитопатогенната гъба продължава, ние ще се придържаме към най-популярното и латинско наименование - Gremmeniella abietina. Установени са много иглолистни видове, по които се развива торбестата гъба и те принадлежат към следните родове: Abies, Larix, Picea, Pinus, Tsuga и Pseudotsuga. Досегашните изследвания на фитопатолозите показват, че най-силно се увреждат представители на родовете Pinus и Piceae. Наличието на пикнидии и апотеции е характерно за американската раса на този фитопатоген. Данните от изследванията в Европа показват, че местната раса по-рядко, развива апотеции. Засега те са установени само в някои по-северни райони (Англия, Франция, Германия, Швеция и Южна Норвегия). По-често е развитието на това заболяване след продължителен период със студено влажно време.

Сходство с други увреждания

Възможни са грешки и смесване на тези симптоми при диагности- циране с увреждания от въздушни замърсители и климатични аномалии.

Биология и екология